22 dic 2024, 14:19

За грешката и прошката

  Poesía
772 7 15

Грешките – те са нашите вечни уроци,

с болка рисуват на живота картините.

С тях ние се учим, макар и в пороци,

вгледани в себе си, притихнали в дните.

 

Но прошката – тя е светла ръка,

която разгръща сърцето в простори.

С нея душата намира брега,

където смирението вечно говори.

 

Да сбъркаш е човешко, това е закон,

но в прошката има божествена сила.

Тя е като песен -  лечебен акорд,

и в раните ни, като мехлем попива.

 

Затова щом сгрешиш, не бягай далече,

признай на сърцето за твоята слабост.

Прошката дава нова посока и вече,

обръщаш грешката в мъдрост и радост!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...