22 dic 2024, 14:19

За грешката и прошката

  Poesía
774 7 15

Грешките – те са нашите вечни уроци,

с болка рисуват на живота картините.

С тях ние се учим, макар и в пороци,

вгледани в себе си, притихнали в дните.

 

Но прошката – тя е светла ръка,

която разгръща сърцето в простори.

С нея душата намира брега,

където смирението вечно говори.

 

Да сбъркаш е човешко, това е закон,

но в прошката има божествена сила.

Тя е като песен -  лечебен акорд,

и в раните ни, като мехлем попива.

 

Затова щом сгрешиш, не бягай далече,

признай на сърцето за твоята слабост.

Прошката дава нова посока и вече,

обръщаш грешката в мъдрост и радост!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...