Dec 22, 2024, 2:19 PM

За грешката и прошката

  Poetry
784 7 15

Грешките – те са нашите вечни уроци,

с болка рисуват на живота картините.

С тях ние се учим, макар и в пороци,

вгледани в себе си, притихнали в дните.

 

Но прошката – тя е светла ръка,

която разгръща сърцето в простори.

С нея душата намира брега,

където смирението вечно говори.

 

Да сбъркаш е човешко, това е закон,

но в прошката има божествена сила.

Тя е като песен -  лечебен акорд,

и в раните ни, като мехлем попива.

 

Затова щом сгрешиш, не бягай далече,

признай на сърцето за твоята слабост.

Прошката дава нова посока и вече,

обръщаш грешката в мъдрост и радост!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

The work is a contestant:

2 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...