ИнаКалина
499 11963
9 дек. 2021 г., 23:37  

За живите добро дали остана 

  Поэзия » Философская, Другая
776 7 12

Ръждива котка мърка до комина,

не трака зъби и не се тревожи.

Тътрузи мракът върла месечи́на

и стели на врабчето сетно ложе.

 

Студът сковал е пухкавата сянка,

изрязан сърп под облак изтънява

и с този нокът зимата пияна

изчопля от душите всичко бяло.

 

Топяща се висулка е животът

като сълза по процепа на стомна.

Окото на ръждива котка дом е

за капката последна и бездомна.

 

Когато бликне от зората рана

и смръзналото слънце се изрони,

дано и от доброто да остане

за живите... недадено за помен...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??