ИнаКалина
523 11428
9.12.2021 г., 23:37 ч.  

За живите добро дали остана 

  Поезия » Философска, Друга
1046 7 11

Ръждива котка мърка до комина,

не трака зъби и не се тревожи.

Тътрузи мракът върла месечи́на

и стели на врабчето сетно ложе.

 

Студът сковал е пухкавата сянка,

изрязан сърп под облак изтънява

и с този нокът зимата пияна

изчопля от душите всичко бяло.

 

Топяща се висулка е животът

като сълза по процепа на стомна.

Окото на ръждива котка дом е

за капката последна и бездомна.

 

Когато бликне от зората рана

и смръзналото слънце се изрони,

дано и от доброто да остане

за живите... недадено за помен...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??