ИнаКалина
523 11428
Dec 9, 2021, 11:37 PM  

За живите добро дали остана 

  Poetry » Phylosophy, Other
1049 7 11

Ръждива котка мърка до комина,

не трака зъби и не се тревожи.

Тътрузи мракът върла месечи́на

и стели на врабчето сетно ложе.

 

Студът сковал е пухкавата сянка,

изрязан сърп под облак изтънява

и с този нокът зимата пияна

изчопля от душите всичко бяло.

 

Топяща се висулка е животът

като сълза по процепа на стомна.

Окото на ръждива котка дом е

за капката последна и бездомна.

 

Когато бликне от зората рана

и смръзналото слънце се изрони,

дано и от доброто да остане

за живите... недадено за помен...

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??