Dec 9, 2021, 11:37 PM
За живите добро дали остана
Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка,
изрязан сърп под облак изтънява
и с този нокът зимата пияна
изчопля от душите всичко бяло.
Топяща се висулка е животът
като сълза по процепа на стомна.
Окото на ръждива котка дом е
за капката последна и бездомна.
Когато бликне от зората рана
и смръзналото слънце се изрони,
дано и от доброто да остане
за живите... недадено за помен...
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви, Щураче и Роси!
-
Страхотно!
-
Богата образност, много добри попадения
-
Благодаря ви.
-
Хубаво е, Краси!
-
Доброто винаги ще го има, поне така ми се иска!
-
Много силно произведение! "дано и от доброто да остане за живите..."
-
Въздействащо и силно...
-
Разкош!
-
Дано! Хареса ми.
-
И на мен ми се искаше промяна. Благодаря за коментара, Инара.
-
Нещо не зацепих аз лично само тоя сняг, валящ се в розови бонбони (нещо свързано с помен и подаване вероятно), много ми контрастират бонбоните с общия тон, останалото е много въздействащо! Великолепни метафори❣️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
