19 янв. 2011 г., 20:17

За живота

683 0 3

       За    живота

 

 

 

Животът - като влак на   гара,

тръгва бавно, пъшка, пуска пара,

но  скоростта  веднъж   набрал,

лети  към  нежелания финал.

 

 

 

Понякога  сме  волни машинисти  

- друг път  отчаяни  статисти.

Съдбата   мята ни от бряг  на бряг

на  времето  във лудия  му  бяг.

 

 

 

Вчера    щастлив - днес   печален,

всеки миг…   просто е    реален. 

Изборът -  тайна    от   отвъдни светове,

актьорите  реди  и  развръзките     зове.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...