19.01.2011 г., 20:17

За живота

684 0 3

       За    живота

 

 

 

Животът - като влак на   гара,

тръгва бавно, пъшка, пуска пара,

но  скоростта  веднъж   набрал,

лети  към  нежелания финал.

 

 

 

Понякога  сме  волни машинисти  

- друг път  отчаяни  статисти.

Съдбата   мята ни от бряг  на бряг

на  времето  във лудия  му  бяг.

 

 

 

Вчера    щастлив - днес   печален,

всеки миг…   просто е    реален. 

Изборът -  тайна    от   отвъдни светове,

актьорите  реди  и  развръзките     зове.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...