19.01.2011 г., 20:17

За живота

701 0 3

       За    живота

 

 

 

Животът - като влак на   гара,

тръгва бавно, пъшка, пуска пара,

но  скоростта  веднъж   набрал,

лети  към  нежелания финал.

 

 

 

Понякога  сме  волни машинисти  

- друг път  отчаяни  статисти.

Съдбата   мята ни от бряг  на бряг

на  времето  във лудия  му  бяг.

 

 

 

Вчера    щастлив - днес   печален,

всеки миг…   просто е    реален. 

Изборът -  тайна    от   отвъдни светове,

актьорите  реди  и  развръзките     зове.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...