За живота
Животът - като влак на гара,
тръгва бавно, пъшка, пуска пара,
но скоростта веднъж набрал,
лети към нежелания финал.
Понякога сме волни машинисти
- друг път отчаяни статисти.
Съдбата мята ни от бряг на бряг
на времето във лудия му бяг.
Вчера щастлив - днес печален,
всеки миг… просто е реален.
Изборът - тайна от отвъдни светове,
актьорите реди и развръзките зове.
© Запрян Колев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
