23 мая 2010 г., 19:31

За какво живеем

993 0 20

                                     (на моите ученици)

 

За нещо струва си да се живее,

за блесналите погледи, като река,  

разтапящи с усмивките леда,

погрижили се пошлостта да занемее...

 

И става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая...

Но във борбата вечна със безкрая

аз звездни мигове за вас ще уловя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило посвещение!
  • А защо не уловиш звездни мигове за себе си?
    Въпроса е децата да се научат сами да ги ловят, не да им ги поднасят
    Хареса ми все пак
  • " става неизбежно да се нараня,

    сражавайки се всеки ден докрая..."

    Юнак/чка без рани не може!
  • Има смисъл от звездни мигове! Чудесен стих! Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...