23 мая 2010 г., 19:31

За какво живеем

997 0 20

                                     (на моите ученици)

 

За нещо струва си да се живее,

за блесналите погледи, като река,  

разтапящи с усмивките леда,

погрижили се пошлостта да занемее...

 

И става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая...

Но във борбата вечна със безкрая

аз звездни мигове за вас ще уловя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило посвещение!
  • А защо не уловиш звездни мигове за себе си?
    Въпроса е децата да се научат сами да ги ловят, не да им ги поднасят
    Хареса ми все пак
  • " става неизбежно да се нараня,

    сражавайки се всеки ден докрая..."

    Юнак/чка без рани не може!
  • Има смисъл от звездни мигове! Чудесен стих! Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...