23 мая 2010 г., 19:31

За какво живеем

990 0 20

                                     (на моите ученици)

 

За нещо струва си да се живее,

за блесналите погледи, като река,  

разтапящи с усмивките леда,

погрижили се пошлостта да занемее...

 

И става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая...

Но във борбата вечна със безкрая

аз звездни мигове за вас ще уловя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило посвещение!
  • А защо не уловиш звездни мигове за себе си?
    Въпроса е децата да се научат сами да ги ловят, не да им ги поднасят
    Хареса ми все пак
  • " става неизбежно да се нараня,

    сражавайки се всеки ден докрая..."

    Юнак/чка без рани не може!
  • Има смисъл от звездни мигове! Чудесен стих! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...