(на моите ученици)
За нещо струва си да се живее,
за блесналите погледи, като река,
разтапящи с усмивките леда,
погрижили се пошлостта да занемее...
И става неизбежно да се нараня,
сражавайки се всеки ден докрая...
Но във борбата вечна със безкрая
аз звездни мигове за вас ще уловя!
© Плами All rights reserved.