За какво живеем

Poetry » Civic

995 0 20

(на моите ученици)

За нещо струва си да се живее,

за блесналите погледи, като река,

разтапящи с усмивките леда,

погрижили се пошлостта да занемее...

И става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая...

Но във борбата вечна със безкрая

аз звездни мигове за вас ще уловя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

Мило посвещение!

2010-06-25T00:02:14+03:00
Sara88 (Сара)

2010-06-06T18:04:24+03:00
sprocker (Ааас Ааас)

А защо не уловиш звездни мигове за себе си?
Въпроса е децата да се научат сами да ги ловят, не да им ги поднасят
Хареса ми все пак

2010-06-01T21:14:45+03:00
refab (Фабер)

" става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая..."

Юнак/чка без рани не може!

2010-05-27T13:35:23+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Има смисъл от звездни мигове! Чудесен стих! Поздрав!

2010-05-27T13:26:21+03:00