За какво живеем

Poesía » Civil

991 0 20

(на моите ученици)

За нещо струва си да се живее,

за блесналите погледи, като река,

разтапящи с усмивките леда,

погрижили се пошлостта да занемее...

И става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая...

Но във борбата вечна със безкрая

аз звездни мигове за вас ще уловя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Мило посвещение!

2010-06-25T00:02:14+03:00
Sara88 (Сара)

2010-06-06T18:04:24+03:00
sprocker (Ааас Ааас)

А защо не уловиш звездни мигове за себе си?
Въпроса е децата да се научат сами да ги ловят, не да им ги поднасят
Хареса ми все пак

2010-06-01T21:14:45+03:00
refab (Фабер)

" става неизбежно да се нараня,

сражавайки се всеки ден докрая..."

Юнак/чка без рани не може!

2010-05-27T13:35:23+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Има смисъл от звездни мигове! Чудесен стих! Поздрав!

2010-05-27T13:26:21+03:00