22 сент. 2011 г., 09:00

За любовта

1.1K 0 22

Когато любовта

 в дълбините запраща,

бясно бушува,

без дъх те оставя,

изведнъж те издига,

като вълна се разлива,

и, напук, те намира,

неотлъчно те следва

и ту укротена -

по челото  милва,

ту буен жребец -

по брега галопира,

когато е така неудържима,

 на крилете И се понеси,

че птица Феникс е тя

и има сила дори

 от пепелище

чуден свят да роди.

 

http://www.youtube.com/watch?v=UomJZY7HH-k&feature=related

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....