Когато любовта
в дълбините запраща,
бясно бушува,
без дъх те оставя,
изведнъж те издига,
като вълна се разлива,
и, напук, те намира,
неотлъчно те следва
и ту укротена -
по челото милва,
ту буен жребец -
по брега галопира,
когато е така неудържима,
на крилете И се понеси,
че птица Феникс е тя
и има сила дори
от пепелище
чуден свят да роди.
http://www.youtube.com/watch?v=UomJZY7HH-k&feature=related
© Росица Танчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
