8 мая 2016 г., 11:57  

За много години

547 0 8

                                              ЧРД

Още като млад, във себе си се клех

с тебе да живея сто години.

Тъй  в сърцето си сърцето ти приех

под небетата ни земносини.

 

И в душата твоята душа прибрах -

цялата си топлина ѝ дадох.

Още оттогава всъщност аз разбрах:

целият на тебе се предадох.

 

Ти отвън, че и отвътре ме плени

и превърна ме във твоя сянка.

С тебе аз стопявах всичките слани...

С любовта не правех аз замянка.

 

Като дъжд дори над тебе аз валях -

миех всяка твоя малка рана.

Всеки божи ден за тебе го стрелях,

та затуй до днес при мен остана

и през тез години с тебе оцелях! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...