8.05.2016 г., 11:57  

За много години

543 0 8

                                              ЧРД

Още като млад, във себе си се клех

с тебе да живея сто години.

Тъй  в сърцето си сърцето ти приех

под небетата ни земносини.

 

И в душата твоята душа прибрах -

цялата си топлина ѝ дадох.

Още оттогава всъщност аз разбрах:

целият на тебе се предадох.

 

Ти отвън, че и отвътре ме плени

и превърна ме във твоя сянка.

С тебе аз стопявах всичките слани...

С любовта не правех аз замянка.

 

Като дъжд дори над тебе аз валях -

миех всяка твоя малка рана.

Всеки божи ден за тебе го стрелях,

та затуй до днес при мен остана

и през тез години с тебе оцелях! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...