8.05.2016 г., 11:57  

За много години

544 0 8

                                              ЧРД

Още като млад, във себе си се клех

с тебе да живея сто години.

Тъй  в сърцето си сърцето ти приех

под небетата ни земносини.

 

И в душата твоята душа прибрах -

цялата си топлина ѝ дадох.

Още оттогава всъщност аз разбрах:

целият на тебе се предадох.

 

Ти отвън, че и отвътре ме плени

и превърна ме във твоя сянка.

С тебе аз стопявах всичките слани...

С любовта не правех аз замянка.

 

Като дъжд дори над тебе аз валях -

миех всяка твоя малка рана.

Всеки божи ден за тебе го стрелях,

та затуй до днес при мен остана

и през тез години с тебе оцелях! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...