May 8, 2016, 11:57 AM  

За много години

  Poetry » Love
545 0 8

                                              ЧРД

Още като млад, във себе си се клех

с тебе да живея сто години.

Тъй  в сърцето си сърцето ти приех

под небетата ни земносини.

 

И в душата твоята душа прибрах -

цялата си топлина ѝ дадох.

Още оттогава всъщност аз разбрах:

целият на тебе се предадох.

 

Ти отвън, че и отвътре ме плени

и превърна ме във твоя сянка.

С тебе аз стопявах всичките слани...

С любовта не правех аз замянка.

 

Като дъжд дори над тебе аз валях -

миех всяка твоя малка рана.

Всеки божи ден за тебе го стрелях,

та затуй до днес при мен остана

и през тез години с тебе оцелях! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...