26 апр. 2019 г., 16:11

За моите дядовци! 

  Поэзия » Свободный стих
583 2 2

Черното небе отвори се и взе ви!

Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.

Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе. 
Знаем вече, двама сте поне!

© Радосвета Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Трогателно! Времето лекува по - малко. Болката остава завинаги вътре, дълбоко в нас! Твоите дядовци са вътре в теб! Пиши все така със сърцето си и никога не се спирай!
Предложения
: ??:??