26 апр. 2019 г., 16:11

За моите дядовци!

814 2 2

Черното небе отвори се и взе ви!

Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.

Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе. 
Знаем вече, двама сте поне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Трогателно! Времето лекува по - малко. Болката остава завинаги вътре, дълбоко в нас! Твоите дядовци са вътре в теб! Пиши все така със сърцето си и никога не се спирай!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...