Apr 26, 2019, 4:11 PM

За моите дядовци!

817 2 2

Черното небе отвори се и взе ви!

Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.

Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе. 
Знаем вече, двама сте поне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Трогателно! Времето лекува по - малко. Болката остава завинаги вътре, дълбоко в нас! Твоите дядовци са вътре в теб! Пиши все така със сърцето си и никога не се спирай!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...