28 апр. 2021 г., 09:25

За морала

819 0 1

Вземете ръцете ми и ги оковете.

Не ми се полага такава свобода.

Изтръгнете мислите ми и ги претопете.

Подарявам ви своята съдба.

 

Изхвърлете всяка моя надежда,

щом нямам душа, тя не ми е нужна.

Прободете ме и нека кръвта ми се изцежда,

докато омразата ви ме поддържа будна.

 

Присмейте се на съществуването ми.

И нека моят крах искрено ви забавлява.

По този начин се надявам да задоволите

идеалната си представа за морала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато го прочетох сутринта, първото което ми мина като мисъл беше: по-добре тегли една елегантна майна.
    Другото Иво го е казал, а на мен, на второ четене тази мисъл ми изплува, агейн.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...