Вземете ръцете ми и ги оковете.
Не ми се полага такава свобода.
Изтръгнете мислите ми и ги претопете.
Подарявам ви своята съдба.
Изхвърлете всяка моя надежда,
щом нямам душа, тя не ми е нужна.
Прободете ме и нека кръвта ми се изцежда,
докато омразата ви ме поддържа будна.
Присмейте се на съществуването ми.
И нека моят крах искрено ви забавлява.
По този начин се надявам да задоволите
идеалната си представа за морала.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
Другото Иво го е казал, а на мен, на второ четене тази мисъл ми изплува, агейн.