Apr 28, 2021, 9:25 AM

За морала

823 0 1

Вземете ръцете ми и ги оковете.

Не ми се полага такава свобода.

Изтръгнете мислите ми и ги претопете.

Подарявам ви своята съдба.

 

Изхвърлете всяка моя надежда,

щом нямам душа, тя не ми е нужна.

Прободете ме и нека кръвта ми се изцежда,

докато омразата ви ме поддържа будна.

 

Присмейте се на съществуването ми.

И нека моят крах искрено ви забавлява.

По този начин се надявам да задоволите

идеалната си представа за морала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато го прочетох сутринта, първото което ми мина като мисъл беше: по-добре тегли една елегантна майна.
    Другото Иво го е казал, а на мен, на второ четене тази мисъл ми изплува, агейн.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...