28.04.2021 г., 9:25

За морала

827 0 1

Вземете ръцете ми и ги оковете.

Не ми се полага такава свобода.

Изтръгнете мислите ми и ги претопете.

Подарявам ви своята съдба.

 

Изхвърлете всяка моя надежда,

щом нямам душа, тя не ми е нужна.

Прободете ме и нека кръвта ми се изцежда,

докато омразата ви ме поддържа будна.

 

Присмейте се на съществуването ми.

И нека моят крах искрено ви забавлява.

По този начин се надявам да задоволите

идеалната си представа за морала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато го прочетох сутринта, първото което ми мина като мисъл беше: по-добре тегли една елегантна майна.
    Другото Иво го е казал, а на мен, на второ четене тази мисъл ми изплува, агейн.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...