28.04.2021 г., 9:25

За морала

832 0 1

Вземете ръцете ми и ги оковете.

Не ми се полага такава свобода.

Изтръгнете мислите ми и ги претопете.

Подарявам ви своята съдба.

 

Изхвърлете всяка моя надежда,

щом нямам душа, тя не ми е нужна.

Прободете ме и нека кръвта ми се изцежда,

докато омразата ви ме поддържа будна.

 

Присмейте се на съществуването ми.

И нека моят крах искрено ви забавлява.

По този начин се надявам да задоволите

идеалната си представа за морала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато го прочетох сутринта, първото което ми мина като мисъл беше: по-добре тегли една елегантна майна.
    Другото Иво го е казал, а на мен, на второ четене тази мисъл ми изплува, агейн.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...