6 дек. 2007 г., 10:43

За моята майчица

1K 0 2

 

И чувам пак пронизващия глас -

защо крещиш, кажи ми -

в злобата си ти си в захлас,

забравяш за другите, те са незабележими.

 

И викаш, викаш неуморно,

говорейки все същите неща,

че боли ме - това е безспорно,

но интересува ли те теб това?

 

Аз седях и молех се безпомощно,

бях сама и нямах ничия подкрепа,

молех се по детски, немощно,

да спреш да нараняваш, но ти бе проклета...

 

Но чуваше ли ти детския стон -

не, бе прекалено заета,

да обиждаш, за теб е сякаш еталон,

да наскърбяваш, докато изхвърлиш злобата поета.

 

А аз плачех и гушех се в тъмнината,

казвах 'спри' и вярвах в илюзии,

но твоят вик разпаряше тишината

и аз се забравях, та нали сте вий 'съпрузи'.

 

Трудно е да се опитваш,

когато си ти просто едно дете,

семейството да обединиш, без да питаш.

Да спреш раздора, а той заради теб ли е?

 

И сега ти казвам, майко, още ме боли -

не признаваш ти своята вина,

но времето не ще облекчи

раната дълбока, която още в мен кърви.

 

Аз питам се, но отговор не получавам,

в последствие разбрах - такъв просто няма,

никой не се вълнува от това... тогава се забравям,

забравям в пространството... което е измама?


Лети ли времето, лети,

но аз се сещам, майко мила,

че обичайки ме силно, силно ти ме нарани,

че галейки ме, ти отне част от мойта сила.

 

Обичаш ме и даваш ти ми всичко,

но най-ценното ми ти взе,

а то е едно-едничко:

което още искам - спокойствие.

 

Спокойствието, от което се нуждаех,

а не топлата ръка,

във времето аз блуждая,

търся го и ще го открия, но този път сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...