6.12.2007 г., 10:43

За моята майчица

1K 0 2

 

И чувам пак пронизващия глас -

защо крещиш, кажи ми -

в злобата си ти си в захлас,

забравяш за другите, те са незабележими.

 

И викаш, викаш неуморно,

говорейки все същите неща,

че боли ме - това е безспорно,

но интересува ли те теб това?

 

Аз седях и молех се безпомощно,

бях сама и нямах ничия подкрепа,

молех се по детски, немощно,

да спреш да нараняваш, но ти бе проклета...

 

Но чуваше ли ти детския стон -

не, бе прекалено заета,

да обиждаш, за теб е сякаш еталон,

да наскърбяваш, докато изхвърлиш злобата поета.

 

А аз плачех и гушех се в тъмнината,

казвах 'спри' и вярвах в илюзии,

но твоят вик разпаряше тишината

и аз се забравях, та нали сте вий 'съпрузи'.

 

Трудно е да се опитваш,

когато си ти просто едно дете,

семейството да обединиш, без да питаш.

Да спреш раздора, а той заради теб ли е?

 

И сега ти казвам, майко, още ме боли -

не признаваш ти своята вина,

но времето не ще облекчи

раната дълбока, която още в мен кърви.

 

Аз питам се, но отговор не получавам,

в последствие разбрах - такъв просто няма,

никой не се вълнува от това... тогава се забравям,

забравям в пространството... което е измама?


Лети ли времето, лети,

но аз се сещам, майко мила,

че обичайки ме силно, силно ти ме нарани,

че галейки ме, ти отне част от мойта сила.

 

Обичаш ме и даваш ти ми всичко,

но най-ценното ми ти взе,

а то е едно-едничко:

което още искам - спокойствие.

 

Спокойствието, от което се нуждаех,

а не топлата ръка,

във времето аз блуждая,

търся го и ще го открия, но този път сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...