20 янв. 2008 г., 14:45

За мравката

1.1K 0 7
 

Две мравки по пътечка вървели

и твърде важен разговор повели

за своите мравешки дела.

Въздъхнала едната:

- Откъде ли това нещастие

голямо сполетя ни?

Ураганен вятър, смерч ли беше

или силен земетръс,

че мравуняка ни роден

онзи ден събори?

Като сламка го помете,

та се скитаме бездомни днес

и клети!

- Да, какво ли беше?

Всички спорят,

но никой със сигурност май

не знае.

Само група мравки наречени

„хоряни"

вярват, че сред нас живеят хора,

които по размери са огромни.

А един човек по пътя както

си вървял,

нашия мравуняк стъпкал за беда!

- Каква си суеверна! - първата

мравка рекла възмутена.

Човеци ли? Те не съществуват.

Когато хора с очите си видя,

тогава ще повярвам, че ги има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...