20 янв. 2008 г., 14:45

За мравката

1.1K 0 7
 

Две мравки по пътечка вървели

и твърде важен разговор повели

за своите мравешки дела.

Въздъхнала едната:

- Откъде ли това нещастие

голямо сполетя ни?

Ураганен вятър, смерч ли беше

или силен земетръс,

че мравуняка ни роден

онзи ден събори?

Като сламка го помете,

та се скитаме бездомни днес

и клети!

- Да, какво ли беше?

Всички спорят,

но никой със сигурност май

не знае.

Само група мравки наречени

„хоряни"

вярват, че сред нас живеят хора,

които по размери са огромни.

А един човек по пътя както

си вървял,

нашия мравуняк стъпкал за беда!

- Каква си суеверна! - първата

мравка рекла възмутена.

Човеци ли? Те не съществуват.

Когато хора с очите си видя,

тогава ще повярвам, че ги има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...