20 ene 2008, 14:45

За мравката

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
 

Две мравки по пътечка вървели

и твърде важен разговор повели

за своите мравешки дела.

Въздъхнала едната:

- Откъде ли това нещастие

голямо сполетя ни?

Ураганен вятър, смерч ли беше

или силен земетръс,

че мравуняка ни роден

онзи ден събори?

Като сламка го помете,

та се скитаме бездомни днес

и клети!

- Да, какво ли беше?

Всички спорят,

но никой със сигурност май

не знае.

Само група мравки наречени

„хоряни"

вярват, че сред нас живеят хора,

които по размери са огромни.

А един човек по пътя както

си вървял,

нашия мравуняк стъпкал за беда!

- Каква си суеверна! - първата

мравка рекла възмутена.

Човеци ли? Те не съществуват.

Когато хора с очите си видя,

тогава ще повярвам, че ги има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...