20.01.2008 г., 14:45

За мравката

1.1K 0 7
 

Две мравки по пътечка вървели

и твърде важен разговор повели

за своите мравешки дела.

Въздъхнала едната:

- Откъде ли това нещастие

голямо сполетя ни?

Ураганен вятър, смерч ли беше

или силен земетръс,

че мравуняка ни роден

онзи ден събори?

Като сламка го помете,

та се скитаме бездомни днес

и клети!

- Да, какво ли беше?

Всички спорят,

но никой със сигурност май

не знае.

Само група мравки наречени

„хоряни"

вярват, че сред нас живеят хора,

които по размери са огромни.

А един човек по пътя както

си вървял,

нашия мравуняк стъпкал за беда!

- Каква си суеверна! - първата

мравка рекла възмутена.

Човеци ли? Те не съществуват.

Когато хора с очите си видя,

тогава ще повярвам, че ги има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...