Jan 20, 2008, 2:45 PM

За мравката

  Poetry » Other
1.1K 0 7
 

Две мравки по пътечка вървели

и твърде важен разговор повели

за своите мравешки дела.

Въздъхнала едната:

- Откъде ли това нещастие

голямо сполетя ни?

Ураганен вятър, смерч ли беше

или силен земетръс,

че мравуняка ни роден

онзи ден събори?

Като сламка го помете,

та се скитаме бездомни днес

и клети!

- Да, какво ли беше?

Всички спорят,

но никой със сигурност май

не знае.

Само група мравки наречени

„хоряни"

вярват, че сред нас живеят хора,

които по размери са огромни.

А един човек по пътя както

си вървял,

нашия мравуняк стъпкал за беда!

- Каква си суеверна! - първата

мравка рекла възмутена.

Човеци ли? Те не съществуват.

Когато хора с очите си видя,

тогава ще повярвам, че ги има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Сергеевна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....