30 дек. 2012 г., 11:28

За музиката

1K 0 3

                                          

 

                                          ЗА МУЗИКАТА

                 

                          Часовникът отмерва вече

                           началото на утрешния ден.

                           А аз не смея да си легна,

                           дори не си облякох и пижамка.

                           А само слушам музика...

                           О, Господи, аз май съм меломанка!

 

                           Какво да сторя, като сън не идва?

                           Не мога да броя звездите.

                           Сега е зима, те се скриха,

                           окъпани от лунна светлина!

                           Не ми остава нищо друго,

                           освен така да си лежа.

                           Да слушам до безкрайност,

                           а може и да позаспя.

                      

                           Защото този дар божествен -

                           за музиката става дума -

                           те гали, милва до забрава,

                           като балсам те упоява!

                           И щещ-не щеш ù се отдаваш.

                           А тя, магьосницата нежна,

                           дори те обладава и после -

                           пак си продължава

                           да те възхищава!...

                          

                           Съня ти грабва и не те оставя

                           на мира - немирница такава!

                           Накрая аз я побеждавам,

                           в душата си я вкарвам!

                           Да я затворя да не шава,

                           а тя не ми се дава!

                           Най-сетне влиза в очите ми -

                           клепачите затваря!

                          

                           Благодаря ù, че я има!

                           О, чудо! - Май заспивам...

                           Така минават с нея неусетно

                           самотните ми нощи!

                           .............................................

                           Дълбок Поклон пред тебе, Радио!!!

                           На твоите вълни се нося...

                           Докато мога, ще те слушам

                           и с тебе ще живея!

                           И на редакторите твои

                           аз песен ще изпея!

                      

                           И Здраве ще им пожелая,

                           дълголетие, усмивки,

                           любов и много радост -

                           душите им да сгреят!

                           Животът по-добър да става!

                           Така взаимно ще живеем,

                           по-бавно ще стареем!!!

                           ...........................................

                         

                            Нека тези пожелания

                            бъдат Новогодишен поздрав

                            за всички Откровеници!!!

                            И... творчески заряд

                            и Вдъхновения!!!

                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце-нека те са наши спътници през 2013година-да е Честита!!!
  • Честита Нова година!!!
    И да е благословена с много мир, здраве, любов и... МУЗИКА!!!
  • Благодаря за хубовото стихотворение.Честита Нова година !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...