За музиката
ЗА МУЗИКАТА
Часовникът отмерва вече
началото на утрешния ден.
А аз не смея да си легна,
дори не си облякох и пижамка.
А само слушам музика...
О, Господи, аз май съм меломанка!
Какво да сторя, като сън не идва?
Не мога да броя звездите.
Сега е зима, те се скриха,
окъпани от лунна светлина!
Не ми остава нищо друго,
освен така да си лежа.
Да слушам до безкрайност,
а може и да позаспя.
Защото този дар божествен -
за музиката става дума -
те гали, милва до забрава,
като балсам те упоява!
И щещ-не щеш ù се отдаваш.
А тя, магьосницата нежна,
дори те обладава и после -
пак си продължава
да те възхищава!...
Съня ти грабва и не те оставя
на мира - немирница такава!
Накрая аз я побеждавам,
в душата си я вкарвам!
Да я затворя да не шава,
а тя не ми се дава!
Най-сетне влиза в очите ми -
клепачите затваря!
Благодаря ù, че я има!
О, чудо! - Май заспивам...
Така минават с нея неусетно
самотните ми нощи!
.............................................
Дълбок Поклон пред тебе, Радио!!!
На твоите вълни се нося...
Докато мога, ще те слушам
и с тебе ще живея!
И на редакторите твои
аз песен ще изпея!
И Здраве ще им пожелая,
дълголетие, усмивки,
любов и много радост -
душите им да сгреят!
Животът по-добър да става!
Така взаимно ще живеем,
по-бавно ще стареем!!!
...........................................
Нека тези пожелания
бъдат Новогодишен поздрав
за всички Откровеници!!!
И... творчески заряд
и Вдъхновения!!!
© Виолета Минчева All rights reserved.
