10 авг. 2010 г., 14:15

"... за него ме боли!"

1.1K 0 13

Светът... за него 

                     ме боли -

             за синьото,

                    зеленото,

                       незримото...

Безмълвни и полюшвани

                 платна  рисувани,

                      от чудо сътворени.

Звезди в искри  целунати

                      и... БУМ,

                аморфни

                   и Божествени,

                       и сляти!

Водите чисти 

             ангелски сълзи,

                    утроба земна,

                         светлината

                                  прати!

  Да.

 Светът. За него ме боли!

              За този свят -

                  безмълвен,

                        омърсен

 от хиляди НЕ..., милион

                души,

                 в  катран 

                    изкъпани,

                         от завист побелели.

Свистят отровните стрели,

             любов убиват

                  и Ефирните

                      отравят...

Светът ни млад, но

          вече болен е...

              тресе,

              проклина

                 в плач издавя!

Боли ме, свят!

  Отиваш си, нали?

      Бленувам как

    с любов  ще те опазя.

  Ще викна

"БАСТА! Спрете, моля ви!

         Да хвърлим

             този бич

                 от долни страсти!"

  Светът... за него ме боли -

          за синьото,

             зеленото,

                незримото.

   Роденото сред огнени звезди -

             красиво ехо  

                на случайна

                      среща!:*(

         

              



  



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...