Aug 10, 2010, 2:15 PM

"... за него ме боли!"

  Poetry
1.1K 0 13

Светът... за него 

                     ме боли -

             за синьото,

                    зеленото,

                       незримото...

Безмълвни и полюшвани

                 платна  рисувани,

                      от чудо сътворени.

Звезди в искри  целунати

                      и... БУМ,

                аморфни

                   и Божествени,

                       и сляти!

Водите чисти 

             ангелски сълзи,

                    утроба земна,

                         светлината

                                  прати!

  Да.

 Светът. За него ме боли!

              За този свят -

                  безмълвен,

                        омърсен

 от хиляди НЕ..., милион

                души,

                 в  катран 

                    изкъпани,

                         от завист побелели.

Свистят отровните стрели,

             любов убиват

                  и Ефирните

                      отравят...

Светът ни млад, но

          вече болен е...

              тресе,

              проклина

                 в плач издавя!

Боли ме, свят!

  Отиваш си, нали?

      Бленувам как

    с любов  ще те опазя.

  Ще викна

"БАСТА! Спрете, моля ви!

         Да хвърлим

             този бич

                 от долни страсти!"

  Светът... за него ме боли -

          за синьото,

             зеленото,

                незримото.

   Роденото сред огнени звезди -

             красиво ехо  

                на случайна

                      среща!:*(

         

              



  



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...