"... за него ме боли!"
Светът... за него
ме боли -
за синьото,
зеленото,
незримото...
Безмълвни и полюшвани
платна рисувани,
от чудо сътворени.
Звезди в искри целунати
и... БУМ,
аморфни
и Божествени,
и сляти!
Водите чисти
ангелски сълзи,
утроба земна,
светлината
прати!
Да.
Светът. За него ме боли!
За този свят -
безмълвен,
омърсен
от хиляди НЕ..., милион
души,
в катран
изкъпани,
от завист побелели.
Свистят отровните стрели,
любов убиват
и Ефирните
отравят...
Светът ни млад, но
вече болен е...
тресе,
проклина
в плач издавя!
Боли ме, свят!
Отиваш си, нали?
Бленувам как
с любов ще те опазя.
Ще викна
"БАСТА! Спрете, моля ви!
Да хвърлим
този бич
от долни страсти!"
Светът... за него ме боли -
за синьото,
зеленото,
незримото.
Роденото сред огнени звезди -
красиво ехо
на случайна
среща!:*(
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
