За нежност време не остана

16 авг. 2024 г., 18:53

Поэзия » Философская

151 0 0

За нежност време не остана..

Зает да ближа рана

подир рана,

да се доказвам на слепци,

правещи се на светци.

Да се вглеждам в мрака,

и да се боя какво ме чака.

По Стълбата да се катеря,

та горе Щастието да намеря.

Да живея сред заблуди,

луд да съм сред луди.

Да търча напред-назад,

да битувам в ад.

И да се събудя от кошмарния си сън.

Добре дошъл, Живот!

Какво прекрасно време е навън...