За нежност време не остана

За нежност време не остана..

Зает да ближа рана

подир рана,

да се доказвам на слепци,

правещи се на светци.

Да се вглеждам в мрака,

и да се боя какво ме чака.

По Стълбата да се катеря,

та горе Щастието да намеря.

Да живея сред заблуди,

луд да съм сред луди.

Да търча напред-назад,

да битувам в ад.

И да се събудя от кошмарния си сън.

Добре дошъл, Живот!

Какво прекрасно време е навън...