За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци.
Да се вглеждам в мрака,
и да се боя какво ме чака.
По Стълбата да се катеря,
та горе Щастието да намеря.
Да живея сред заблуди,
луд да съм сред луди.
Да търча напред-назад,
да битувам в ад.
И да се събудя от кошмарния си сън.
Добре дошъл, Живот!
Какво прекрасно време е навън...
© Живко Делчев Всички права запазени