29 авг. 2014 г., 20:55

За нея

752 0 0

Какви коси!

По-меки от сатен,

от вятъра вълни,

по-хубави от ден!

 

Парещи искри!

По-ярки от лъчи.

Сърцето ми стопи

с прекрасни две очи.

 

А таз усмивка!

Напомня ми за рай,

мека, жадна, пивка

ме топли до безкрай!

 

Искам те за мен!

Най-сладката забрава!

Един откраднат ден

любовта си заслужава.

 

Нека да е порив,

да бъде тя такава,

че някъде от горе

Бог да ни прощава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бъчваров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...