29.08.2014 г., 20:55

За нея

764 0 0

Какви коси!

По-меки от сатен,

от вятъра вълни,

по-хубави от ден!

 

Парещи искри!

По-ярки от лъчи.

Сърцето ми стопи

с прекрасни две очи.

 

А таз усмивка!

Напомня ми за рай,

мека, жадна, пивка

ме топли до безкрай!

 

Искам те за мен!

Най-сладката забрава!

Един откраднат ден

любовта си заслужава.

 

Нека да е порив,

да бъде тя такава,

че някъде от горе

Бог да ни прощава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...