Jovial (Георги Бъчваров)
88

Aug 29, 2014, 8:55 PM

За нея

Poetry » Love

760 0 0

Какви коси!

По-меки от сатен,

от вятъра вълни,

по-хубави от ден!

Парещи искри!

По-ярки от лъчи.

Сърцето ми стопи

с прекрасни две очи.

А таз усмивка!

Напомня ми за рай,

мека, жадна, пивка

ме топли до безкрай!

Искам те за мен!

Най-сладката забрава!

Един откраднат ден

любовта си заслужава.

Нека да е порив,

да бъде тя такава,

че някъде от горе

Бог да ни прощава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0