Aug 29, 2014, 8:55 PM

За нея

  Poetry » Love
750 0 0

Какви коси!

По-меки от сатен,

от вятъра вълни,

по-хубави от ден!

 

Парещи искри!

По-ярки от лъчи.

Сърцето ми стопи

с прекрасни две очи.

 

А таз усмивка!

Напомня ми за рай,

мека, жадна, пивка

ме топли до безкрай!

 

Искам те за мен!

Най-сладката забрава!

Един откраднат ден

любовта си заслужава.

 

Нека да е порив,

да бъде тя такава,

че някъде от горе

Бог да ни прощава.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...