Jovial (Георги Бъчваров)
88

Aug 29, 2014, 8:55 PM

За нея

Poetry » Love

757 0 0

Какви коси!

По-меки от сатен,

от вятъра вълни,

по-хубави от ден!

Парещи искри!

По-ярки от лъчи.

Сърцето ми стопи

с прекрасни две очи.

А таз усмивка!

Напомня ми за рай,

мека, жадна, пивка

ме топли до безкрай!

Искам те за мен!

Най-сладката забрава!

Един откраднат ден

любовта си заслужава.

Нека да е порив,

да бъде тя такава,

че някъде от горе

Бог да ни прощава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0