За незабравимото...
666
0
3
Пристъпвам с меки ходила
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг.
В ръцете си държа кокичета,
а мъничко по-нагоре,
скрита зад бялата рокля -
момина сълза, обвита в мълчание…
Колко малка е тя,
а колко много любов се сипе от нея!
Усещам вятъра,
пеещ своята песен,
напита с въздушни звуци -
нежно разпиляващ любовта…
Накрая остава само сълзичката…
И споменът…
За незабравимото!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Благодаря ви!
