За незабравимото...
663
0
3
Пристъпвам с меки ходила
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг.
В ръцете си държа кокичета,
а мъничко по-нагоре,
скрита зад бялата рокля -
момина сълза, обвита в мълчание…
Колко малка е тя,
а колко много любов се сипе от нея!
Усещам вятъра,
пеещ своята песен,
напита с въздушни звуци -
нежно разпиляващ любовта…
Накрая остава само сълзичката…
И споменът…
За незабравимото!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
Благодаря ви!
