Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
Sep 5, 2009, 1:42 PM

За незабравимото...

  Poetry » Love
664 0 3

Пристъпвам с меки ходила

по мократа с роса трева.

Бяла съм…

По-бяла от приказен гълъб,

прелитащ ефирно над късчета сняг.

В ръцете си държа  кокичета,

а мъничко по-нагоре,

скрита зад бялата рокля -

момина сълза, обвита в мълчание…

Колко малка е тя,

а колко много любов се сипе от нея!

Усещам вятъра,

пеещ своята песен,

напита с въздушни звуци -

нежно разпиляващ любовта…

Накрая остава само сълзичката…

И споменът…

За незабравимото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0