За незабравимото...
665
0
3
Пристъпвам с меки ходила
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг.
В ръцете си държа кокичета,
а мъничко по-нагоре,
скрита зад бялата рокля -
момина сълза, обвита в мълчание…
Колко малка е тя,
а колко много любов се сипе от нея!
Усещам вятъра,
пеещ своята песен,
напита с въздушни звуци -
нежно разпиляващ любовта…
Накрая остава само сълзичката…
И споменът…
За незабравимото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Благодаря ви!
