5.09.2009 г., 13:42 ч.
За незабравимото...
555
0
3
Пристъпвам с меки ходила
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг.
В ръцете си държа кокичета,
а мъничко по-нагоре,
скрита зад бялата рокля -
момина сълза, обвита в мълчание…
Колко малка е тя,
а колко много любов се сипе от нея!
Усещам вятъра, ...
по мократа с роса трева.
Бяла съм…
По-бяла от приказен гълъб,
прелитащ ефирно над късчета сняг.
В ръцете си държа кокичета,
а мъничко по-нагоре,
скрита зад бялата рокля -
момина сълза, обвита в мълчание…
Колко малка е тя,
а колко много любов се сипе от нея!
Усещам вятъра, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Симона Гълъбова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
