За обич закопняла
Да те прегръщам искам – да не спирам:
сърцето ми за миг да не боли!
Животът е реална земна сила,
а в него най-красивото си ти! –
притегляне, по-силно от мечтата,
копнеж по неизплакана сълза,
но не от болка, а от радост свята
под трепкащия пламък на свещта,
в усмивката – сред ласки засияла,
в очите – с пъстрошария добри,
в косите – като слънце запламтяла
и в устните, шептящи: Остани!
От този миг, за обич закопняла,
аз зная – най-желаната си ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
