9 июл. 2011 г., 23:59

За последно

1K 0 2

 

 

За последно

 

Благодаря, невероятни хора,

че върнахте съня ми на нощта

и не трябва пак да тъпча боса

по острата изсъхнала трева.

 

Благодаря ви за спокойна памет,

за мислите, събрали се в поток,

за спасението ми, когато

едва не се удавих във въртоп.

 

Благодаря ви за лека целебен,

за болката, крещяла зарад нас,

за подаръка, така полезен,

щастливо да живея в моя свят.

 

Благодаря ви, мои мили хора,

че обичта я върнахте при мен

и забравих старата умора,

повярвала във утрешния ден.    

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...