Jul 9, 2011, 11:59 PM

За последно

  Poetry
1K 0 2

 

 

За последно

 

Благодаря, невероятни хора,

че върнахте съня ми на нощта

и не трябва пак да тъпча боса

по острата изсъхнала трева.

 

Благодаря ви за спокойна памет,

за мислите, събрали се в поток,

за спасението ми, когато

едва не се удавих във въртоп.

 

Благодаря ви за лека целебен,

за болката, крещяла зарад нас,

за подаръка, така полезен,

щастливо да живея в моя свят.

 

Благодаря ви, мои мили хора,

че обичта я върнахте при мен

и забравих старата умора,

повярвала във утрешния ден.    

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...