Jul 9, 2011, 11:59 PM

За последно

  Poetry
1K 0 2

 

 

За последно

 

Благодаря, невероятни хора,

че върнахте съня ми на нощта

и не трябва пак да тъпча боса

по острата изсъхнала трева.

 

Благодаря ви за спокойна памет,

за мислите, събрали се в поток,

за спасението ми, когато

едва не се удавих във въртоп.

 

Благодаря ви за лека целебен,

за болката, крещяла зарад нас,

за подаръка, така полезен,

щастливо да живея в моя свят.

 

Благодаря ви, мои мили хора,

че обичта я върнахте при мен

и забравих старата умора,

повярвала във утрешния ден.    

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...