За последно
Благодаря, невероятни хора,
че върнахте съня ми на нощта
и не трябва пак да тъпча боса
по острата изсъхнала трева.
Благодаря ви за спокойна памет,
за мислите, събрали се в поток,
за спасението ми, когато
едва не се удавих във въртоп.
Благодаря ви за лека целебен,
за болката, крещяла зарад нас,
за подаръка, така полезен,
щастливо да живея в моя свят.
Благодаря ви, мои мили хора,
че обичта я върнахте при мен
и забравих старата умора,
повярвала във утрешния ден.
© Ани Виделова Всички права запазени