9.07.2011 г., 23:59

За последно

1K 0 2

 

 

За последно

 

Благодаря, невероятни хора,

че върнахте съня ми на нощта

и не трябва пак да тъпча боса

по острата изсъхнала трева.

 

Благодаря ви за спокойна памет,

за мислите, събрали се в поток,

за спасението ми, когато

едва не се удавих във въртоп.

 

Благодаря ви за лека целебен,

за болката, крещяла зарад нас,

за подаръка, така полезен,

щастливо да живея в моя свят.

 

Благодаря ви, мои мили хора,

че обичта я върнахте при мен

и забравих старата умора,

повярвала във утрешния ден.    

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...