За последно искам...

29 июн. 2019 г., 03:17 2020-01-04T16:02:37+02:00

Поэзия » Любовная

634 4 7

Тъй кратко беше хубавото лято!

Внезапно после

всичко пожълтя.

В коктейлната чаша на тъгата,

се смеси слънце

с капки

от дъжда.

Велико лято! Винаги валеше.

Живяхме

под чадъра на нощта.

Свален набързо,

пръстенът лежеше

във ъгъла най-скрит на паметта…

Сезонът свърши.

Слънцето се пръсна.

Съсипа се земята. Побеля.

Вървях и виках. Винаги те търсих.

От утрото,

почти до старостта.

Така ми се танцуваше!

Последно.

Прегръщаше ми се!

Още веднъж.

Със теб.

Живееше ми се!

Не кротичко.

Безследно.

Напиваше ми се!

До смърт.

В някой

вертеп…

Маргарита Мартинова

palenka (П Антонова)

2019-07-03T07:05:47+03:00

Харесах!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2019-07-03T06:48:42+03:00

Много ми хареса! Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-06-29T17:15:44+03:00

При такава жажда за любов в живота, дори и вертеп ще свърши работа!
Харесва ми искреността!
Поздравления, Маргарита!
Katriona (Кети Рашева)

2019-06-29T17:00:12+03:00

Такъв взрив от емоции, много женски, силен и запомнящ се!
Блу (Blue)

2019-06-29T10:44:12+03:00

Много ми хареса. Докато го четях, осъзнах че искам същото.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-06-29T10:42:51+03:00

Разкош!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-06-29T07:08:38+03:00

Заинтригува ме финала.Малко необичаен.Но вероятно изразява своеобразен бунт.