За прошката

19 июл. 2014 г., 18:44

Поэзия » Другая

794 1 2

ЗА ПРОШКАТА

Простено да ни е, с благословия

на мен и на всички отдавна простих,

сега е редът да простите и вие,

взаимно прощение - защото грешим.

Неволно, умишлено, понякога тежко

раняваме с думи нечовешки, дела

и някак си лесно отчитаме грешка,

а там във душата остава следа.

И болката сякаш по-силна от смърт,

като стокилограмова гира

притиска сърцето и спира дъхът

без глътка въздух, едва не умира.

Ни пари, нито лукс са за него спасение,

нито скъпи бижута и злато.

Любов се нарича това изцеление,

като прошка на душите познато.

Ена (Елена Гоцева)

2014-07-30T21:32:59+03:00

Браво, Гинче!
Много ми хареса!
Чудесен стих!
((( )))
ruba (Руми Бакърджиева)

2014-07-21T21:16:23+03:00

Прошката се оказва едно от най-трудните неща в този живот... Наистина, единствено любовта ни учи да прощаваме! Поздрави!