19.07.2014 г., 18:44 ч.

За прошката 

  Поезия » Друга
470 1 2

 

 

            ЗА ПРОШКАТА

 

 

Простено да ни е, с благословия

на мен и на всички отдавна простих,

сега е редът да простите и вие,

взаимно прощение - защото грешим.

 

Неволно, умишлено, понякога тежко

раняваме с думи нечовешки, дела

и някак си лесно отчитаме грешка,

а там във душата остава следа.

 

И болката сякаш по-силна от смърт,

като стокилограмова гира

притиска сърцето и спира дъхът

без глътка въздух, едва не умира.

 

Ни пари, нито лукс са за него спасение,

нито скъпи бижута и злато.

Любов се нарича това изцеление,

като прошка на душите познато.

 

 

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Гинче!
    Много ми хареса!
    Чудесен стих!
    ((( )))
  • Прошката се оказва едно от най-трудните неща в този живот... Наистина, единствено любовта ни учи да прощаваме! Поздрави!
Предложения
: ??:??