За прошката
ЗА ПРОШКАТА
Простено да ни е, с благословия
на мен и на всички отдавна простих,
сега е редът да простите и вие,
взаимно прощение - защото грешим.
Неволно, умишлено, понякога тежко
раняваме с думи нечовешки, дела
и някак си лесно отчитаме грешка,
а там във душата остава следа.
И болката сякаш по-силна от смърт,
като стокилограмова гира
притиска сърцето и спира дъхът
без глътка въздух, едва не умира.
Ни пари, нито лукс са за него спасение,
нито скъпи бижута и злато.
Любов се нарича това изцеление,
като прошка на душите познато.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
